Град Рудозем се простира в живописна долина, образувана при вливането

 Град Рудозем се простира в живописна котловина, формирана при вливането реките Елховска и Чепинска в река Арда. Градът към момента живее със славата на рудодобивен център, тръгнала от средата на XX век, когато стартира огромен рандеман и обогатяване на оловно-цинкови руди. Около града са ситуирани красиви гори, върхове и поляни. Съществува капацитет за развиване на планински, селски, етно, конен, рибарски, еко, културен и други типове туризъм. На места в региона е непокътнато извънредно многообразие от скотски типове: да вземем за пример в местността Мочура и край село Пловдивци.

 В Античността през сегашен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). При изследване на открит керамичен материал е открито, че този край е обитаем още през ранната желязна ера (1200 – 600 г. пр. Хр.) На територията на общината са открити селища, некрополи, руини от черкви, замъци и антични пътища от тракийската, римската, късноантичната ера и Средновековието. В Античността землището на сегашен Рудозем е населявано от тракийското племе койлалети. След завладяването на региона от македонците стартира употребата на богатите залежи на олово, мед, цинк и сребро. През Средновековието над днешния град е издигната крепостта Козник, пазеща керванския път. Древната цитадела е наричана от локалното население Рим папа или Кечика, Кечикая (от турски keçikaya, кози камък). Кечикая се разпознава от откривателите със средновековната цитадела, упомената на гръцки като Κοσνικος (Косникос, т.е. Козник) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски замъци, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър поради обещаната българска помощ във войната против Кантакузин. Селището е известно под името Палас от 1676 година – име, което то резервира до 1934 година. Според Анастас Примовски етимологията на Палас е от френското palais, в превод замък.

 В XVII популацията на Палас е ислямизирано, само че регионът резервира българската си топонимия, а в покрайнините има остатъци от християнски оброчища, като църквата „ Света Петка “ и други.В османски поименен указател от 1841 година се показва, че от Бююк Палас (Голям Палас) и от Кючук Палас (Малък Палас) са постъпили в армията надлежно 10 и 5 бойци, което значи, че по това време в селото са живели мюсюлмани. По време на Руско-турската война на 19 януари 1878 година кавказка бригада, командвана от военачалник Пьотър Черевин влиза в Палас и близките села, само че по Берлинския контракт региона остава в Османската империя. След войната с установяването на новата граница сред Османската империя и Източна Румелия над Пашмакли от стратегически съображения военното окръжие, дружно със складовете за оръжие и муниции е преместено от Пашмакли в Палас. В него се открива и офицерският клуб. Салих паша Сиврия предлага въобще центърът на Ахъчелебийска сподели да бъде изместен от Пашмакли в Палас, само че на това се опълчва локалното помашко население.

 По време на Балканската война на 21 октомври 1912 година в местността Дльога усойка се водят тежки боеве сред 21 средногорски полк на полковник Владимир Серафимов и османски елементи под командването на Явер паша. На идващия ден, 22 октомври, Палас е заето от български елементи и след Букурещкия контракт остава в България, като влиза в състава на новосъздадената Пашмаклийска околия като център на община Палас. Палас остава в непосредствена непосредственост до новата гръцка граница и поради значимостта на шосето селището се развива като казармен и митнически пункт. Освен общината в централната част на Палас са митницата, казармата, джамията, дюкяни и каменните къщи на локалното население.

 В интервала от 1 декември 1912 година до началото на януари 1913 година Българската православна черква подхваща акция за покръстване на помаците, при която част от жителите на Палас са подложени на мъчения от български милиции. 350 къщи са разрушени. Развитието на Палас стартира след Първата международна война. Към 1920 година селото е пръснато в доста махали, а долу при реката са общината, казармата, джамията и няколко дюкяна и частни къщи. След 1920 година в Палас се заселват и първите християни, които в 1926 година построяват дребна църква „ Свети Георги Победоносец “. Централното село е Горен Палас, само че измежду популацията е живо и името Бойчиново. През 1934 година село Палас е преименувано на Рудозем. В 1921 година инженер Иван Савов получава концесия на мина „ Съгласие “ в Палас – първата в Средните Родопи.

 След 1912 година Родопите са осеяни с мюсюлмански религиозни учебни заведения, за които е особено ниско равнище на образование, като учениците едвам получават съществена просветеност. В 1915 година в Палас има 10 такива мектеба, само че съгласно Асан Зеров турското джамийско учебно заведение „ мехтеп “ е намерено в 1925 – 1926 година, до момента в който преди този момент по махалите са преподавали ходжи в по този начин наречените „ мечити “ – начални религиозни учебни заведения. Първото българско учебно заведение е намерено в 1922 година в постройката на поделението в Палас, издигната в османско време за казарма край Арда. В 1933 – 1934 година е намерено учебно заведение за V и VI клас.

 Селището израства като център на цветната рудодобивна индустрия в първите години на социализма. Още в идната 1948 година се открива благодарение на руска сложна геоложка експедиция, че в Рибнишката зона наоколо до града има богати залежи на оловно-цинкови руди, което спомага превръщането на Рудозем от овчарско и тютюнопроизводително селце в населено място на рудари и флотиери. Рудозем става център на IV рудоуправление на Родопския минен басейн. В града са издигнати хотел, ресторант, гимназия, културен дом, детска градина, поликлиника, кино и монумент на Георги Димитров, отстранен скоро след началото на прехода в 1989 година. В Рудозем след 1945 година работят 16 начални, 5 съществени, 1 приблизително и 1 професионално учебно заведение със 168 учители и над 2600 деца. Първото национално читалище отваря порти в 1947 година, като в него се обитава библиотека, прожектират се филми и се изнасят спектакли. По-късно порти отваря и Дом на културата. В интервала 1952 – 1959 година в Рудозем има едногодишни минни школи за подготовка на среднотехнически фрагменти.

 Икономическият и демографски напредък на Рудозем идва с отварянето в града на обекти на основаното в 1950 година съветско-българско минно дружество ГОРУБСО (абревиатура от съветски: Горно-рудное болгаро-съветское общество), което обезпечава доста работни места. „ Горубсо– Рудозем “ се занимава с рандеман на руди на цветни метали. Рудозем се разраства доста и в 1951 – 1952 година е направен регулационен проект на селището. В центъра му се построяват високи триетажни блокове, а по склоновете – двуетажни. Построяват се повече от 150 жилищни блока с към 1000 жилището, а с изключение на тези здания се отличават също по този начин новопостроените Дом на културата, Дом на препоръките и новата болница. В 1953 година са издигнати 9288, в 1954 – 16053, а в 1955 година – 7193 квадратни метра жилищна повърхност.

 От 1953 до 1958 година се построява флотационната фабрика ДИП „ Горубсо – РОФ “ – най-голямата на Балканския полуостров. Фабриката преработва хиляди тонове руда, които по въжена линия се извозват към Кърджали. Тя се намира на десния бряг на Чепинска река и дружно с близките рудници образува индустриалната част на селището. От дясната страна на моста над Арда, още преди да се влезе в града е изходът на рудник „ Голям Палас “, шахта „ Голям Палас “. В тясната котловина на река Рибница, която е десен приток на Елховска, са входовете на основния рудник „ Рибница “ и неговите сектори „ Дрянов дол “ и „ Изворите “, а над тях е рудник „ Шахоница “. Със своите 92,7% рудодобивът и флотиерството са главният стопански профил на Рудозем. ДИП „ Родопи “ създава готово работно облекло, Държавно земеделско стопанство „ Първи май “ се специализира в производството на тютюн и картофи, само че и производството на облекло, и селското стопанство играят подчинена роля и в тях са заети най-вече дами.

 В 1960 година селището е оповестено за град, а в 1971 година към Рудозем са присъединени селата Койнарци (Койнаре), Мейково и О̀скрушево. Прирастът на града е незабравим и е основно механичен с преселници от Видинско, Врачанско, Плевенско, Старозагорско и други. Рудник „ Голям Палас “ е преименуван на „ Димов дол “, като името „ Голям Палас “ резервира единствено шахтата. Построена е втора шахта към „ Димов дол “, която се споделя „ Север “. В 80-те години на XX век се отваря козметичното дружество „ Рубелла “, което обезпечава работа на женската част от популацията.

 Кризата в рудодобива се отразява мощно на града. Броят на популацията фрапантно понижава в края на XX век заради затихването на рудодобивната и рудопреработвателната индустрия и лимитираното възпроизводство. Значителна част от краткотрайно и непрекъснато заселилите се жители се завръщат по родните си места или търсят други средства за прехранване на трети места след структурните промени в рудодобива. Постепенно понижава и популацията под трудоспособна възраст. Безработицата е доста по-висока от междинната за страната в резултат на закриването на работни места в региона на рудодобива.

 Рудодобивът продължава да е главен занаят на популацията, само че в доста по-малък мащаб. Като цяло Рудозем дава отговор на критериите на община в промишлен крах. От рецесията стопанската система на града се пробва да излезе с създаването на нови пазари и с развиването на туризма. В стратегическия проект на община Рудозем туризмът е изведен на водещо място, само че този отрасъл допуска чиста околна среда и рекултивиране на някогашните рудници. В този подтекст община Рудозем е измежду тези с най-хубави индикатори по благоприятни условия за туристическо развиване по класацията на Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) в Националения отчет за развиването на индивида за 2003 година в района и измежду първите 20 общини с най-високи индикатори в групата „ планински общини “ в народен мащаб.

 Прекрасната природа на община Рудозем е комбиниране от преливащи мрачно зелени хълмове, диви и недокоснати кътчета, красиви панорамни гледки, кристално чист въздух и необикновено многообразие от растения и животни. В доско­ро недостъпните гори зад граничния кльон и някогашните минни полета са се запазили редица предпазени растителни и жи­вотински типове. Разнообразието от оферти за дейна отмора на територията на община Рудозем се добавя и от опцията за посещаване на планинското градче във времето, когато се организира Празникът на миньора. “На празника на миньора в Рудозем ” дава неповторимия късмет за допиране до бита, традициите и родопския фолклор в тази част на планината. И с цел да не се усещат ощетени феновете на зимните спортове, общините Смолян и Чепеларе показват няколко забавни оферти за тези, които не са на пистите.

 В последните няколко години, с изключение на ските и сноуборда, в Родопите се развиват и други спортове, като изключително известни станаха преходите със снегоходки. Вариантите са еднодневни и могат да бъдат осъществени в направленията Перелик, Мечи чал, Рожен, Превала и Смолянски езера. Доброто въодушевление и красивите снежни панорами са обезпечени.